За Гоце... и паметта
Яловите напъни на антибългаризма - у нас и извън.
На 4 май отдаваме респект на Гоце Делчев, а той е доста значим за нас българите. Защото паметта ни е избледняла, а ценностния ни компас - поразвален. Защото Георги Делчев е наследникът на Левски, траял напълно умишлено задачата на безсмъртния Апостол - освобождението и събирането на българския етнически детайл под един общ покрив - Мизия, Тракия и Македония, написа Кузман Илиев във Facebook във връзка 119 години от гибелта на революционера.
След Берлинския диктат българската етническа снага е раздрана на 5 елементи, а след Съединението на Княжеството с Източна Румелия - връщането на другите изгубени елементи става все по-трудно политически.
Днес в РСМ комфортно се заобикаля припомнянето, че Делчев работи изключително доста в Източна Тракия и Родопите - това излиза надалеч от географските ширини на Македония. Очевидно го управлява друго - българското му национално съзнание. Той е дотолкоз предан българин, че е съпричастен и на битката на изоставените българи в Северна добруджа, останала в Румъния като отплата за Бесарабия след освобождението.
Едни са водачи, други апостоли - Делчев е чиста проба деятел. Той пътува неуморно и организира гигантска пропагандна активност модела на своя персонален идол - Левски. Целта повишение на българското съзнание и дух, подготвеност за битка. Но освен - той е чудесно квалифициран в Княжество България офицер, а в това си качество образова селяните да боравят с оръжие, да познават военното дело, да вършат бомби, да провеждат чети…
Делчев е знак на националния блян и националната ни теория напълно през днешния ден - такава каквато е завещана от Левски: не желаеме нищо непознато, само че нашето си е наше. И ще се борим за него. Трябва да тачим и помним Георги Делчев, тъй като той е трептящото въплъщение на националната българска идея, удовлетворена изгубена през днешния ден - единението на българите. Не просто географски, само че идейно, посредством паметта и осъзнатия дух.
Роден в Кукуш - тази цитадела на българщината в Егейска Македония, - младият родолюбец е обхванат от непримиримия българския и блян за самостоятелност. А Кукуш фактически е знамето на битката за българска църковна самостоятелност и даже тактически употребява католицизма като инструмент за оборване на хегемонията на потискащата българския дух великогръцка Вселенска патриаршия.
Делчев учи в Българската мъжка гимназия в Солун, а след това в Българското военно учебно заведение - не в гръцкото или сръбското. След това е български екзархийски преподавател (на заплата от българската държава) дружно с Дамян Груев в Щип, като двамата са в непрекъснат контакт с виновните фактори в София. Случайност? Не мисля.
Идеалът на Делчев фактически е автономията на Македония - член 24 от Берлинския конгрес. Тактически единствено това може да резервира териториална целокупност на македонските земи в границите на европейските владения на Османската империя, населявани по това време преобладаващо с етнически българи. А следващ ход, проигран към този момент един път при Съединението, е събирането в едно цяло с едноутробната България.
На книжовен български Делчев и Гьорче Петров пишат и първия правилник на ВМОРО, чието първо име е Български Тайни Революционни комитети, където категорично се одобряват единствено почтени българи. Той стои твърдо за 3 март като народен празник - Сан Стефано (Св. Стефан) въплъщава идеала за независимост, самостоятелност и единство на всички българи, под обща национална стряха. От Охрид до Черно море от Дунава до Бяло море.
Сам споделя в писмо до Никола Малашевски: “що да вършим по кое време сме си българи и страдаме от една обща болест ”, визирайки непрекъснатите отцепления и разцепления в средите на македоно-одринските революционери.
Днес Георги е празнуван като народен воин в РСМ и това е отлично - той е наследник на македонските географски земи. Но би трябвало да знаем, че с изключение на политизирането и търсенето на нова еднаквост в делото на Делчев, е основно и безпределно значимо да помним и разбираме смисъла на живота, думите и саможертвата му.
А те са: възкресение, отбрана и въздигане на българския дух и българското национално съзнание. Свобода, самостоятелност и единство за българите, гарнирани с равни права за всички етноси и религии. Това е истината - колкото и да не им харесва на македонствуващите българомразци и отцеругателски настроените родни ибрикчии.
На 4 май отдаваме респект на Гоце Делчев, а той е доста значим за нас българите. Защото паметта ни е избледняла, а ценностния ни компас - поразвален. Защото Георги Делчев е наследникът на Левски, траял напълно умишлено задачата на безсмъртния Апостол - освобождението и събирането на българския етнически детайл под един общ покрив - Мизия, Тракия и Македония, написа Кузман Илиев във Facebook във връзка 119 години от гибелта на революционера.
След Берлинския диктат българската етническа снага е раздрана на 5 елементи, а след Съединението на Княжеството с Източна Румелия - връщането на другите изгубени елементи става все по-трудно политически.
Днес в РСМ комфортно се заобикаля припомнянето, че Делчев работи изключително доста в Източна Тракия и Родопите - това излиза надалеч от географските ширини на Македония. Очевидно го управлява друго - българското му национално съзнание. Той е дотолкоз предан българин, че е съпричастен и на битката на изоставените българи в Северна добруджа, останала в Румъния като отплата за Бесарабия след освобождението.
Едни са водачи, други апостоли - Делчев е чиста проба деятел. Той пътува неуморно и организира гигантска пропагандна активност модела на своя персонален идол - Левски. Целта повишение на българското съзнание и дух, подготвеност за битка. Но освен - той е чудесно квалифициран в Княжество България офицер, а в това си качество образова селяните да боравят с оръжие, да познават военното дело, да вършат бомби, да провеждат чети…
Делчев е знак на националния блян и националната ни теория напълно през днешния ден - такава каквато е завещана от Левски: не желаеме нищо непознато, само че нашето си е наше. И ще се борим за него. Трябва да тачим и помним Георги Делчев, тъй като той е трептящото въплъщение на националната българска идея, удовлетворена изгубена през днешния ден - единението на българите. Не просто географски, само че идейно, посредством паметта и осъзнатия дух.
Роден в Кукуш - тази цитадела на българщината в Егейска Македония, - младият родолюбец е обхванат от непримиримия българския и блян за самостоятелност. А Кукуш фактически е знамето на битката за българска църковна самостоятелност и даже тактически употребява католицизма като инструмент за оборване на хегемонията на потискащата българския дух великогръцка Вселенска патриаршия.
Делчев учи в Българската мъжка гимназия в Солун, а след това в Българското военно учебно заведение - не в гръцкото или сръбското. След това е български екзархийски преподавател (на заплата от българската държава) дружно с Дамян Груев в Щип, като двамата са в непрекъснат контакт с виновните фактори в София. Случайност? Не мисля.
Идеалът на Делчев фактически е автономията на Македония - член 24 от Берлинския конгрес. Тактически единствено това може да резервира териториална целокупност на македонските земи в границите на европейските владения на Османската империя, населявани по това време преобладаващо с етнически българи. А следващ ход, проигран към този момент един път при Съединението, е събирането в едно цяло с едноутробната България.
На книжовен български Делчев и Гьорче Петров пишат и първия правилник на ВМОРО, чието първо име е Български Тайни Революционни комитети, където категорично се одобряват единствено почтени българи. Той стои твърдо за 3 март като народен празник - Сан Стефано (Св. Стефан) въплъщава идеала за независимост, самостоятелност и единство на всички българи, под обща национална стряха. От Охрид до Черно море от Дунава до Бяло море.
Сам споделя в писмо до Никола Малашевски: “що да вършим по кое време сме си българи и страдаме от една обща болест ”, визирайки непрекъснатите отцепления и разцепления в средите на македоно-одринските революционери.
Днес Георги е празнуван като народен воин в РСМ и това е отлично - той е наследник на македонските географски земи. Но би трябвало да знаем, че с изключение на политизирането и търсенето на нова еднаквост в делото на Делчев, е основно и безпределно значимо да помним и разбираме смисъла на живота, думите и саможертвата му.
А те са: възкресение, отбрана и въздигане на българския дух и българското национално съзнание. Свобода, самостоятелност и единство за българите, гарнирани с равни права за всички етноси и религии. Това е истината - колкото и да не им харесва на македонствуващите българомразци и отцеругателски настроените родни ибрикчии.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ